Президентът на Аржентина – Хавиер Милей обяснява неговия подход към свободата

Аржентинският президент Хавиер Милей отправи критики към намесата на държавата в икономиката, като заяви, че всяко неудобство в икономиката не трябва да се разглежда като провал на пазара, изискващ държавна интервенция. Милей направи това изказване пред публика в института Хувър на 29 май, завършвайки шестия си месец на власт. В рамките на своето турне в САЩ той посети и няколко известни компании в Силициевата долина. Събитието беше организирано от института Хувър в сътрудничество с Висшето училище по бизнес към университета Станфорд чрез инициативата за класически либерализъм.

Милей разказа за своята кариера като икономист в HSBC Аржентина и работата си като съветник на голям пенсионен фонд. Той подчерта необходимостта от адаптация към променящите се пазарни условия и нови идеи, без да се правят предположения на база статични икономически модели. Според него реалността е сложна и когато моделът не съвпада с реалността, трябва да се отървем от него, а не да се сърдим на реалността. Милей аргументира, че много съвременни лидери виждат всеки провал на икономически модел като доказателство за провал на пазара, изискващ държавна намеса. Той добави, че държавните интервенции бавно задушават способността ни да генерираме икономически растеж.

Либертарианските възгледи на Милей и борбата с държавната намеса

През своята повече от часова реч Милей спомена важни фигури, които са повлияли на светогледа му, включително Адам Смит, Фридрих фон Хайек, Милтън Фридман, Хенри Хазлит и Мъри Н. Ротбард. Той обясни как тези личности са оформили възгледите му, че всичко трябва да произтича от насърчаването на частното предприемачество и максималния възможен растеж, а държавната намеса често само утежнява проблема, който трябва да реши. Милей се самоопределя като либертарианец и минархист, вярващ, че ролята на държавата е само да защитава индивидите и тяхното имущество от агресия.

Докато говореше за предизвикателствата на управлението и австрийската школа на икономисти, които са повлияли на светогледа му, Милей сподели, че вероятно любовта му към конфликта го е довела до политиката. Той също така похвали своя министър на икономиката, Луис Капуто, за усилията му в намаляването на инфлацията и контролирането на публичните разходи. Милей заяви, че правителството му извършва най-голямото намаляване на разходите в историята на Аржентина, като вече са постигнали намаление от 13 процента от БВП.

Милей критикува тези, които нарича “етатисти” и “регулатори”, обвинявайки ги, че създават регулации само за да оправдаят съществуването си, като по този начин пречат на иновациите и разрушават живота на хората. Той твърди, че много хора в икономиката дори не могат да определят къде свършва държавата и започва пазарът, и подчерта, че пазарът е процес на социално сътрудничество, където правата на собственост се разменят доброволно. В контраст, взаимодействието с държавата е основано на принуда, което според него винаги е лошо.

Реч на Хавиер Милей без редакция

Джеф Джоунс: [00:00:00] Добре дошли. Благодарим ви, че сте с нас. Моля, отделете момент да изключите или заглушите мобилните си телефони, ако вече не сте го направили. Казвам се Джеф Джоунс, заместник-директор на операциите в института Хувър. Преди да започнем, бих искал да споделя, че ние като университет признаваме и ценим правото на индивидите да изразяват своите възгледи, поради което не допускаме прекъсване на ефективното провеждане на днешното събитие.

Свободата на словото е основна ценност в университета Станфорд. Целта ни днес е да създадем уважително пространство за обмен на идеи. Тези, които прекъсват ефективното провеждане на това събитие, ще получат предупреждение. Ако предупреждението не бъде уважено, може да бъдат помолени да напуснат. Днешното събитие е представено от института Хувър и Висшето училище по бизнес.

Кондолиза Райс: Добро утро. Като директор на института Хувър [00:01:00] имам удоволствието да ви приветствам на това събитие. Хувър е организация, ангажирана с производството на най-висококачествени изследвания и разпространението на тези изследвания и идеи, за да можем да допринесем за решаването на някои от най-трудните проблеми на страната и света.

Имаме щастието да сме част от университета Станфорд и неговата общност, място, което насърчава разнообразието на мисълта, свободното изразяване и свободния обмен на идеи. Днес имаме изключителна възможност да чуем от лидер на юг. От суровите планини на Андите до равнините на Патагония, има малко места на тази земя толкова красиви, колкото Аржентина.

Това е страна, богата на история и традиции, но днес тя отчаяно се опитва да преодолее предизвикателствата пред националната си икономика. Тук, за да ни говори днес, е президентът на Аржентина, Хавиер Милей. Израснал в Аржентина, като любител на футбола, [00:02:00] и Ролинг Стоунс, президентът Милей получи степен по икономика от университета Белграно, преди да продължи обучението си и да завърши две магистратури по икономика.

След завършване на формалното си образование, той започна кариера в частния сектор като икономист, работейки за HSBC Аржентина, една от най-големите банки в страната и като главен икономист за Maxima, AFJP, частния пенсионен фонд, създаден през 90-те години, който днес е основен компонент на социалната система на Аржентина.

Повече от 20 години, говорейки в университет, очевидно е точно по неговата част. Той беше университетски професор по макроикономика, икономика на растежа, микроикономика и математика за икономисти. Президентът е написал над 50 академични [00:03:00] труда и е участвал като национален телевизионен коментатор.

Моля, присъединете се към мен в приветствието на президента на Аржентина, Хавиер Милей.

Президентът на Аржентина - Хавиер Милей обяснява неговия подход към свободата

Хавиер Милей: Добро утро и много благодаря, че ми позволявате да имам честта да бъда тук с вас и да мога да ви предам някои от идеите, които са много важни за това, което има [00:04:00] отношение към управлението, което провеждаме в Аржентина. Естествено, никога не преставам да бъда икономист и има въпроси, които стават супер важни, особено във връзка с вземането на решения.

И в днешната си реч искам да се съсредоточа върху една от темите, които развивам в последната си книга, която се нарича „Капитализъм, социализъм и неокласическия капан“. Основно искам да разгледам това, което технически се нарича провал на пазара, което се определя като неконвексност, тоест когато има концентрирани пазарни структури.

И кои са елементите на сила, които стоят зад аргумента. И разбира се, след като направя това, ще започна да обяснявам къде считам, че неокласическата структура има проблем, провал, грешка, и че това произлиза от държавната намеса и че това е, което в крайна сметка убива икономическия растеж.

Основният елемент на концептуалната структура е идея на Мизес. Мизес посочва, че има само две [00:06:00] икономически системи в полярни форми. От една страна, свободното предприятие капитализъм, а от друга страна, реалния социализъм. Тази идея, съчетана с работа на Хайек, много известна, която е книгата „Пътят към крепостничеството“.

Книгата „Пътят към крепостничеството“ посочи, че всеки път, когато [00:07:00] се говори за икономически системи, трябва да се има предвид логиката и динамиката, които водят до тях. Първата точка, свързана с невъзможността на социализма, беше поставена още през 1922 г. от Мизес в неговата книга „Социализъм“, и той каза, че социализмът е неосъществим, защото не може да бъде икономическо изчисление. Това означава, че ако това, което правите в една транзакция, е да разменяте права на собственост, и това е, което генерира [00:08:00] исторически записи, цени, механизъм на предаване на сигнали, където агентите се координират, някои ще бъдат купувачи, други продавачи и при наличието на различия ще има корекции, тоест системата е механизъм за предаване на информация, координация и корекция. Събитието се задейства от размяната на права на собственост, следователно, когато държавата се намеси, това, което прави, е да се намесва в правата на собственост.

Проблемите, които се генерират с присъствието на социализма и намесата на държавата са, че освен това се създава несъвместимост на стимулите, защото ако трябва да печелите пари, но сте принудени да го правите, както казва Милтън Фридман, това, което има отношение към социалната отговорност на бизнесмена, е да печели пари, защото ако го прави, той е герой, нали?

Защото основно това, което прави, е да създава стоки с по-добро качество на по-добра [00:10:00] цена. Следователно, той е създател на благосъстояние. И ако се намесите с аргумента за разпределение на доходите и неравенството и този вид въпроси, с които социализмът атакува, контрапунктът е “защо да се напрягам, ако ще ми отнемат плодовете на труда ми?“

И “ако не мога да присвоя плодовете на моя труд, тогава няма смисъл да работя“. Всъщност, присъствието на социализма това, което прави, е да прекъсне процеса на откритие. И това не е маловажен въпрос. Всъщност Хайек посочи, че пазарът е процес на откритие. Хайек повдигна този въпрос във връзка с дискусията за разпределението на доходите, като казва, че няма такова нещо като готова торта, а че тортата е торта, която се създава, която се открива.

В процеса на пазара, това се случва, но това е [00:11:00] много важно, защото чрез намесата на държавата, това, което в крайна сметка прави, е да прекъсне процеса на откритие, което произтича или което по същество е иновация. Да предположим, че двама индивиди, които не са свързани, и един, да речем, създава продукт и има отпадък и всъщност този отпадък би искал да го вземе.

Така че този трети индивид очевидно ще се справи добре, защото решава проблем. И ако държавата се появи, за да го регулира, това, което ще се случи, е да се намеси в този процес. И следователно, всички ще живеем много по-зле.

Вероятно, да речем, най-емблематичният случай е бил по време на пандемията.

Барбита. Ако бяха оставили пазарните сили свободни, щеше да има много повече барбита много по-бързо и много по-евтино. И фактът, че държавата се намеси, единственото нещо, което направи, беше да създаде голям проблем. В супер [00:13:00] намесени икономики, като случая на Аржентина, тя доведе до това, че Аржентина имаше 130 000 смъртни случая от COVID.

Докато, ако бяхме направили нещата като средностатистическа държава, щяхме да имаме 30 000 мъртви. Това означава, че присъствието на държавата, държавната намеса, струва на аржентинците 100 000 живота за една година. Това означава, че намесата на държавата, в крайна сметка, се превръща в убийствена намеса по пряк начин.

И това, да речем, е важно, защото има и тази комбинация на пазара като процес на откритие, плюс, да речем, принципа на присвояване на Лок, който показва, че този, който го открие, го запазва. Това е основата на мисленето на Исраел Кирцнер по тези въпроси.

Но да предположим, че имам система на общо равновесие и че първоначално тя е в равновесие и изведнъж се появява проблем, като пандемията, и тогава имате драстична промяна в търсенето. Тази драстична промяна в търсенето, която ще предизвика появата на някои продукти.

Ще бъдат много търсени, ако краткосрочната им цена ще бъде много висока. Точно този ценови сигнал е това, което ще привлече ресурси от места, където ресурсите не трябва да бъдат, и ще ги насочи там, където хората искат ресурси. Ако, в областта на говоренето за разпределение на доходите, печалби, неравенство и други, [00:15:00] започнете да се намесвате в този пазар, единственото нещо, което ще имате, е че пазарът, който трябваше да бъде унищожен, ще бъде унищожен.

Но пазарът, който трябва да просперира, не просперира, и следователно всички ще сме много по-зле. Следователно, едно от нещата, които е много важно да бъде ясно, е, че намесата на държавата винаги е лоша, защото тя се основава на сила, и нищо, което се основава на сила, не може да бъде добро. Всъщност, целия либерализъм е изграден на уважение към правото на живот, свобода на собствеността и т.н.

И винаги като отправна точка и основа е принципът на ненападение. И ако има голям и институционализиран агресор, това е държавата. Следователно, винаги действието на държавата причинява вреда и колкото повече. В тази логика, тогава, където намесата [00:16:00] генерира вреда, това е огромно, защото аналитичният, неокласически инструмент, дори с хора, които се чувстват либертарианци може да се окаже функционален за социализма.

Това, което ви казвам, е, че за да разберете тези концепции, можете да влезете в модела.

Тоест, не се ядосвате на реалността. Ако се ядосате на реалността в една компания и останете заклещени в модела, ще загубите работата си, както и много пари. Първото нещо, което човек може да научи, когато е на ръба, е да разбере, че ако моделът не съвпада с реалността, той ще изчезне.

Моделът.

Въпреки това, в неокласическия свят, когато реалността не [00:18:00] съвпада с модела, ние го наричаме пазарен провал. Тоест, бих ви казал, че сме болни от фатална арогантност. Преподавам микроикономика от 25 години от живота си. Чел съм много книги по микроикономика, чел съм много нови модели и статии. И Ротбард в книга, наречена Монопол и компетенция. И тогава животът ми се промени. Но това, което искам да кажа, е, че разрешаването на този концепт за пазарен провал и намеса, това, което прави, е да благоприятства социализма. Тоест, в крайна сметка, ние ставаме функционални за социализма.

Тоест, ние ставаме функционални за социализма. Всъщност, в рамките на стратегията на социализма на 21-ви [00:19:00] век. И начинът, по който се напредва в икономиките, където Латинска Америка е чудесен пример. Социализмът на 21-ви век е много успешен в Латинска Америка. Имал е много президенти. В Аржентина имаше четири периода на Киршнеристи. В Уругвай имаше Пепе Мухика, имаше Табаре Васкес.

В Чили имаше Лаго, Баучелет, два пъти. И Лопес Обрадор в Мексико. Мисля, че не забравям никого. И тогава в [00:20:00] Испания имат Педро Санчес, който е нещо като партизанин, и вече не бих казал, че е с добри обноски, защото не ги има. Сега, добре. И тогава какво правим?

Е, едно от нещата, които ще направя, е да открия тези проблеми, да предложа някои решения, но естествено ще ви уведомя, че това е част от моята следваща работа, която пиша с д-р Демиан Райдел, който също имам привилегията да бъде с мен и който е един от моите главни съветници. [00:21:00] Но ще дам някои указания за това къде мисля, че е решението.

Така че, първото нещо е да се определи какво е пазар. Искам да кажа, това ми се струва фундаментално. И понякога имам усещането, че много икономисти не знаят как да определят какво е пазар. Всъщност, някои от размишленията, които се правят, потвърждават, че не знаят какво е пазар.

И за мен пазарът, отново, казвам, е моята дефиниция, тоест, каквото мисля е абсолютно под въпрос, нямам никакви проблеми с това. И е, че пазарът е процес на социално сътрудничество, където правата на собственост се обменят доброволно. [00:22:00]

Но аз го коригирам, но не е имало грешка в това решение. Тоест, в момента, когато взех решението, беше това, което исках да направя и го направих доброволно. Никой не ме принуждаваше да направя тази транзакция. И единственият агент в икономиката, който прави тези принудителни транзакции, е държавата. Следователно, единственият, който може да генерира провали в икономиката, е държавата, не пазарът.

Защото, всъщност, пазарът сме ние.

Когато говорят за пазара, те казват, че ние сме пазарът. Ние сме пазарът. И [00:23:00] тогава защо трябва да търпим някой с фатална арогантност да дойде и да каже. Аз правя грешно решение, ако не знам дори какво правя или защо го правя. Искам да кажа, сигурно ако бях фен на Лос Анджелис Лейкърс, сигурно фен на Бостън Селтикс би казал, че съм в грешка.

Какво заглавие? Харесвам Лос Анджелис Лейкърс! Видях Меджик Джонсън да играе! Какво ще ми обяснят? Ще кажат, че съм в грешка. Боже, не го харесвам още повече. Така че, това е много интересно. Това ми се случва редовно в обществения дебат. Появява се проблем и някой статистик ми казва, ето го, светът на моите закони създава тези проблеми. Тогава казвам, “Да видим, да видим дали светът на моите закони създава тези проблеми”. Искам да кажа, освен това, има мощни такива, които аз съм, и те създават проблеми сами. Така че, смея се, защото има неща, които минават през ума ми, които очевидно не мога да ви кажа, защото имам ограничение, че все още съм държавен глава.

Така че, когато чуете, когато видите, че правя някакво мълчание, моля ви да ме разберете. Така че едно от нещата, които казвам е, ако вярвате, че има пазарен провал, в даден пазар, първото доказателство, което предлагам е да проверите дали държавата не се намесва. Защото в действителност това, което възприемате като пазарен провал, всъщност е точно [00:25:00] вредата, която държавната намеса причинява.

И ако махнете държавата от средата, сигурно ще бъдем по-добре. Така че, първата точка е, отидете и проверете дали едно от нещата, които ми се случиха, от толкова много микроикономика и общо равновесие, когато цялата съвременна литература за икономически растеж се появи, бях много приятелски настроен, всичко [00:26:00] микро основано, беше много лесно за мен, до степен, че започнах да изучавам икономически растеж. В крайна сметка се специализирах в икономически растеж с и без пари.

Нещо, което също е мотивирано от факта, че най-важният икономист в историята на Аржентина, Мигел Сидровски, беше специалист по икономически растеж с пари. Така че вече имаше определена привлекателност за това. И всички микро основи ми бяха много полезни. И също така, като давах часове по математическа икономика.

Така че започнах да работя по тези въпроси. И в един момент бях поканен да изнеса лекция на Световния [00:27:00] икономически форум. Не последния път, когато направих толкова голям скандал. Когато бях по-спокоен човек. Бях поканен да говоря за демография и растеж.

И когато започнах да разглеждам това, открих произведенията на Ангъс Мадисън. Открих нещо, което всички вие знаете, ще го опиша все пак, но сигурно всички вие го знаете, което се нарича Хокейната тояга. Тоест, тази серия, представена от Ангъс Мадисън с 2000 години история, от годината 0 на Християнската ера до 2000 година.

Хокейният стик. И истината е, че това беше абсолютно монотонна серия.

Серия, която ако човек стоеше там през 1800-те и трябваше да избере между Адам Смит или Малтус, изглеждаше най-разумно да остане с Малтус. Обаче след Индустриалната революция БВП на глава от населението се увеличи около десет пъти. И това се случва в контекст, в който населението се умножи поне седем пъти. Така че, предвид тази ситуация, това, което виждаме, е, че сме в присъствие на нарастващи доходи. Имаме повече хора [00:29:00] влизат на пазара, и все пак производителността се увеличава. Ако БВП на глава от населението се увеличи, това е, което Малтус не предсказа. И това присъствие на нарастващи доходи е в терминологията на пазарен провал, те се наричат неконвексности или ако искате да го наречете по друг начин, че има концентрирани пазарни структури, проблемът е, че ако го предложите в микроикономически термини, това е предполагаем пазарен провал или, за да го кажем по някакъв начин, монополите са лоши тогава, ако монополите са лоши или концентрираните пазарни структури са лоши, как можем да кажем, че това е лошо?

През 1800 повече от [00:30:00] 95 процента от населението живееше под линията на крайна бедност, а през 2000 г. този брой падна до по-малко от 10%, т.е. като нещо, което генерира толкова много благополучие.

И не само разглежда последствията от това, което се случва днес, но също така разглежда импликациите за бъдещето. Това е да се каже, той говори за икономист, лошият икономист е икономист, който прави само частично равновесие и за един период, а добрият икономист прави общо междупериодично равновесие.

Това е, това би било дефиницията. Но аз казвам, освен това, най-важното нещо, Така че, добре, как да проследим проблема? Къде [00:32:00] е проблемът? Така че сега ще издам отговора и след това ще дам обясненията. От моя гледна точка, произходът на проблема е в интерпретацията на невидимата ръка, на идеята за невидимата ръка, под логиката на Парето.

И това, и това има, има, има ясни аналитични последствия. И от тази конструкция, когато поставяме нормативни въпроси [00:33:00] в анализа на равновесието, е там, където започва да се появява този конфликт между реалността и модела. Конфликт, когото наричаме пазарни провали.

Така че когато се появи проблемът с неконвексността, тогава има връзка с концентрирани пазарни структури, с монополи. Можем да имаме случая с обществените блага. Например, има нещо много смешно с темата за обществените блага. Обикновено обсъждаме в термините на обществените блага, в термините на съперничество в потреблението и изключване.

И когато погледнете, например, емблематичния случай, който беше използван за описване на случай, в който съперничеството в потреблението и изключването не бяха изпълнени.

Така че той намери много смешни решения, и тогава казаха, добре, емблематичният случай беше фаровете, и фаровете, и фаровете. Така че какво направи този икономист, този адвокат, който по-късно спечели Нобелова награда за икономика, който живя до 104 години, ако не се лъжа, който се казваше Роналд Коуз. Така какво направи той?

Той отиде и анализира всички фарове на 19-ти век. Имам предвид, предполагаемо беше емблематичен случай на пазарен провал, беше случаят с обществените блага, и там се изискваше интервенцията на държавата и каквото и да било. И познайте какво откри? Че всички бяха частни. Т.е. икономистите не знаят как да опишат проблема добре, проблемът не е в реалността, той е в това, че имаме грешни инструменти.

И това е тема, темата за обществените блага. Ще ви кажа, мисля, че когато ви кажа, ще мислите, че това е шега. Ще го мислите.

Но, повярвайте ми, в реалния живот не е, много по-малко в Аржентина. Може да бъдете засегнати от случая. Но да предположим, че имате две общности, разделени от река, и тогава откривате, че ще бъде добре да построите мост. Така че, какво се случва? Ако имахте, ако беше само проблем на частния сектор, знаете ли какво правят? Те се съгласяват и се обединяват и построяват моста. Те търсят възвращаемостта. Проблемът е, когато държавата е там. Така че, държавата отива, събира данъци от всички и строи моста.

Но тогава има много хора, които живеят в държавата. Така че, какво правят? Те започват да търсят, създават Министерство на моста и започват да търсят къде да строят мостове. Това е каквото е. Идва момент, когато са построили всички мостове, които могат да бъдат построени. Тогава създават Министерство на водата, за да сложат вода [00:37:00] и след това да построят мост.

Моля ви да преразгледате организационната схема на публичната функция. За щастие, с мен е този страхотен, чудесен професионалист, който ме придружава, моят министър на икономиката.

Луис Капуто, който изпълнява Мотосиера. И оттам получаваме много неща. Искам да ви кажа, че ме прави много щастливо, когато аплодирате на моя министър на икономиката, защото той не само извършва най-големият финансов аджастмънт в аржентинската история, но и най-големият в историята на човечеството, по дълбочина и във време. Когато обедините това, което правим в казначейството и централната банка, всъщност имаме повече от 13 аджастирани точки на БВП и това ако бяха ги увеличили в друг момент биха ни разпънали и двете по средата на 9 юли, там където има обелиск, висока, голяма нещо там и отиваме и ги вземаме на презентациите и го аплодират.

Това е промяна на времето. Хората се събуждат. Те се събуждат на идеите за свобода. И човекът, който я изпълнява, е любезният Луис Капуто, който е тук. Очевидно, има още един, друг тип, разбира се, неуспех на пазара, който можем да анализираме. Казвам, външни ефекти. Вие, казвам, вземете случая с външните ефекти.

Външни ефекти.

Външни ефекти в консумацията. В действителност, външни ефекти в консумацията е да се избегне, този момент, да се избегне проблема с кръговата резолюция на проблема на общия баланс. Но вие вярвате ли, че хората са толкова глупави, че няма да могат да решат, ще дойде време, когато те ще умрат от глад, с което, да кажем, те ще решат по някакъв начин да не умрат.

Тоест, тогава нямам нужда от някого да интервенира, за да реши външния ефект на консумацията, защото в крайна сметка някой ще го реши. Благодаря. Или, кажете, случаите на производство, колко пъти видяхте в учебниците? компанията, която замърсява морето, водата, в действителност е проблем с дефиницията на собствеността.

Всъщност едно от гениалните неща, които КОУС също разреши беше проблема с решаването на тези проблеми чрез присвояване на права на собственост. Друг въпрос е този на асиметричната информация.

И другото нещо, също изключително арогантно, е въпросът за неуспеха на координацията като последица от проблем в дилемата на затворниците. Казвам, ако сте забелязали, че има силно предположение в дилемата на затворниците, това е че затворниците не могат да взаимодействат. Имам предвид, осъзнаете ли, че това предположение, толкова просто, има ниво на насилие?

Институционален Гросеро. И така, както хвана и поставя това ниво на грубо институционално насилие, така сега ми трябва насилствен орган, за да реша проблема на координацията, сякаш агентите са идиоти. И агентите не са идиоти, агентите са интелигентни, проблемът е, че има много сатрапи по средата, наречени държавата. И те живеят от народа ни. ОК.

Затова те генерират тези проблеми, за да живеят, не за нас да станем по-добри. Това е, те създават своя собствена търсене. Защо? Защото разполагат с принудителната власт на държавата по средата. Това е, че, човекът, който е в държавата забелязва, че може да регулира. Едно нещо, което ще се случи с регулаторите, и това е важно да го имат.

Тъй като са в тази служба, те трябва да оправдаят защо затоплят стола. Те създават регулации.”

Вече знаем, че растежът трябва да го обясним от гледна точка на нарастващата производителност. Когато започнете да регулирате и [00:42:00] разгледате всяка модел на регулиране, едно от нещата, които се случват, е че когато регулирате, даден нормативен рамков модел подразбиращ конкурентния модел, вие регулирате тези монополи, така че те да изглеждат възможно най-подобни на конкурентния модел.

А ако те не го правят, е, добре, изглежда като второ най-доброто решение, което е Рамси. Да. В този контекст, тази регулация, това, което ще направи, е да елиминира квази дохода. И ако елиминирате квази дохода, вие елиминирате стимулите за иновации. И ако вие, чрез регулиране, асимилирате конкурентните компании и отнемате квази дохода, вие елиминирате стимулите за иновации.

Това, което правите, е да убивате иновациите и следователно да убивате икономическия растеж. Следователно, когато започнете да регулирате, обратното ще се случи. Няма да растете. Коя е региона на света, която расте най-малко? За скандал, [00:43:00] Европа. И защо те не растат? Защото са удостоверени с регулация.

Те толкова фантазират в генерирането на модел, който изглежда като конкурентния модел, че убиха нарастващите доходи. Това е, те убиха квази наемите. Като убивате квази наемите, те нямат стимул да инвестират. Ако те не инвестират, няма иновации. Следователно, те останаха без икономически растеж.

Следователно, нека не позволяваме на тези фатално арогантни да унищожават нашия живот с регулации. Нека отидем към много по свободно общество. Ако проблемът е икономическата теория, опитайте да видите къде е грешката в икономическата теория.[00:44:00]

Защото в тази безумност ние ще унищожим нашия живот. В този смисъл, тогава, и добре, и сега какво правим? Къде сме? Така че едно от нещата

Направих, казах, че, добре, няма да преглеждам цялата история, защото нямам време. Но разбира се, да, трябва да размисляте. Казвам, за нещо, казвам, иначе казвам, че изучаването на историята на икономическата мисъл има някои предимства, които казва, добре, да видим, къде правя разрез? Така че казах, добре, да отидем при Адам Смит.

Така че казах, добре, да поставим Адам Смит като отправна точка. Въпреки че сигурно ще сте осведомени, че аз съм либертарианец, казвам, че се придържам към австрийската икономическа школа, че в действителност, философски, аз съм анархо-капиталист, и [00:45:00] че в реалния живот аз съм минархист. За разлика от моите колеги, аз съм либерален капиталист. Нямам отрицателна гледна точка към Адам Смит. Всъщност за мен Адам Смит изглежда като вид гений. За мен Адам Смит е за икономиката това, което е било причината за математиката. Това е, някой, който беше 200 години напред от времето си и беше този, който видя това. Това е, ние имаме много специфичен начин за правене на политика.

Така че, традиционни анализатори[00:46:00]

Чудесното на Адам Смит е, че имаше имплицитно модел на икономически растеж. Това е, моделът на Адам Смит има, в изследванията на природата и причината за богатството на нации, за приятелите на богатството на нации, това, което има, е модел на икономически растеж. В действителност, идеята за фабрика на иглолетище е идея за нарастващи доходи, защото това беше това, което той каза,

Ако имам човек, правещ игли, един човек, дори и да беше много добър, какво щеше да може да произведе? 20 единици и не повече от това. Сега, това, което казвам е, че когато разделих работата на 15 различни дейности, производството на игли на човек се издигнало до 5, 000.

Това означаваше, че бяхте увеличили производството с 15 пъти, [00:47:00] в термините на персонала, и производството беше скочило от 20 до 5, 000 на човек. И тогава той казва, има нещо, което е много интересно и което, в светлината на това, което е било плетено и издълбано, относно интерпретациите на бъдещето, особено с чуденето около

изкуствен интелект,

И това, което не казвам, беше на място, където бях, на място, където бях на място, бях много ядосан

И така, реално това, което [00:49:00] прави, което прави Едисън беше чудо, нали? Защото това ми позволява да имам по-добро качество на стоката, по-добра цена, достига повече хора, също така генерира повече работа, и аз също така спестявах пари и можех да ги харча за други стоки. Това е машина за генериране на благополучие, така че тези, които генерират технологичен прогрес могат да се използват за генериране на повече благополучие.

Опитайте да разберете за какво става въпрос, а не да регулирате. Свободата никога не може да бъде лоша. Лошото е да не бъдеш свободен. Иновацията никога не е лоша. Накрая можем да обсъдим стойностите, върху които е построена иновацията. И ако ги изградим [00:50:00] върху стойностите на либертарианството, кой може да бъде против безусловното уважение на правото на живот на ближния?

В защита на правото на живот, свободата, собствеността и на базата на принципа за ненападение. Какъв е проблемът с това? Кой е против това? Ти можеш да бъдеш успешен, само като обслужваш другите с по-добро качество, по-добра цена. Но има лимит, лимитът е размерът на пазара. Не се страхувайте, не се страхувайте да регулирате.

Вярвате ли, че ще генерирате технологичен прогрес за същества, които не съществуват? Ако направите такова безумие и потънат много пари в това, а в реалността тези пари идват от хора.

Във валутния план, добре, имаше модел на златен стандарт. Сега, след като имаме работата на Адам Смит,

Ясно е, че днес е лесно вече знаем резултатите, ние знаем, че Адам Смит беше прав, но в това време не беше толкова очевидно, спрял се през 1776 г., не беше толкова очевидно, и затова трябва да, през 1801 г. или подобен номер [00:53:00] около там, работата на Малтус се появи и идеята за намаляващи се маргинални добиви, не беше толкова очевидно, и затова трябва да, през 1801 г., ако не се лъжа,

Това не изглеждаше лудо в светлината на това, което беше, например, преди 1800 г. И също така, искам да кажа, че преди години също не се различава много от това, което беше по-късно, докато 1800-те. И това имаше смисъл, защото казваше, че когато някой пристига, той заема най-доброто парче земя. И когато вторият пристига, той заема по-малко, и така нататък.

Тогава маргиналната продуктивност намаляваше. И това правеше така, че реалните заплати ставаха все по-ниски и по-ниски. И след това Малър се взаимодейства със страстта за секса. Железният закон дойде при заплатите. И доведе до много абератни отношения, които, нека [00:54:00] кажем, няма да обсъждаме сега.

Но, имам предвид абератните отношения, които вече идват

Аз ги споменавам, защото е важно, защото в някой момент икономическата теория ще трябва да се върне, в част от история, след Кейнс, и това ще бъде значимо където ще хранят. И [00:55:00] в този смисъл, когато влизаме в 20-ти век, започва да става ясно, че

Малъсовият анализ беше грешен, че това, което Адам Смит беше повдигнал, беше правилно, че имаше проблем с растящите добиви и че, ако някой искаше да обясни икономическия растеж, с контактна производителност на скала и с неокласическото оръдие в този формат, не работи и по-малко с маргиналната и намаляващата производителност.

Така че първите две, които видяха това, бяха

Алфред Маршал и Алвин Юнг. И те започнаха да виждат как може да направят проблема с растящата производителност в структурата на моделите, за да може да се обясни икономическия растеж. И това обсъждане беше толкова важно и толкова интензивно, че е когато започна дискусията за монопола [00:56:00]

И ще намериш теорията за монопола. Бог да ви благослови. Ум, ум, ум, много интересни модели като тези на Чембърлейн с монополистичната конкуренция. Това е, имаше цяла климат на времето, за да се опита да види къде е проблемът с растящите добиви и как да ги вкара в това, което бихме нарекли макроикономически анализ или икономически растеж, за да се обясни икономическия растеж.

Това е, имаше специфичен проблем. Имам предвид, но Кейнс се появи. И проблемът с появата на Кейнс е, че всички аналитични рамки, които съществуваха преди, разрушават всичко. И другата, че Общата теория е шедьовър, но шедьовър на злото, на ужас. Не искам да говоря за Кейнс, защото ако направя това,[00:57:00]

За мен, като имам много срещи в един ден, седем часа. Имам много срещи, на които няма да правя. Ще опитам да бъда. Нека видим как работи моделът, как работеше Преди Кейнсовия модел. Това, което следва след Кейнсовия модел, е че, щом стана ясно, че Кейнсовата теория не работи, особено с ускорението на инфлацията, се започна с реакция на моделите, които се опитаха да се върнат към основите. Това включваше връщане към идеите на Болрад. Основата се полагаше на работата на Абрахам Уол, млад математик, който още в 1920-те години направи демонстрация за съществуване на равновесие без да използва теореми за фиксирани точки.

Следващата фаза беше преосмисляне на класическата идея за свободния пазар и ролята на държавата. Това беше периодът на развитие на нови макроикономически модели, като новокласическата синтеза, която се опита да съчетае неокласическата идея за рационално потребление и производство с някои от ключовите елементи на Кейнсовата анализа, като агрегатното потребление и инвестициите.

Това също така води до развитието на модели за макроикономическо равновесие и разрастване на идеите за ключовите елементи на Кейнсовата анализа, като агрегирането на потреблението и инвестициите.

Имам много срещи на ден, седем часа. И имам много срещи, на които няма да присъствам. Ще се опитам да съм. Да видим как е работил моделът, как е работил макроикономическият анализ преди Кейнс. Това не се наричаше макроикономика, но няма значение, можем да мислим за него по този начин.

Това бяха така наречените пикселни модели, които бяха модели с интертемпорален характер, където взаимодействието между спестяването и инвестициите определяше лихвения процент, който се нарича “taxa interesse bixeliana”.

Ясно, комунитад, интересен механизъм, добре. Ще изпратим интертемпорал, който трябва да бъде IOT, но няма значение, защото ще представя препратките в “Mercado de dinero ceterma”. С други думи, също така, това е добър модел с характеристика на интертемпорал и най-големия пазар, така че терминален.

Относителните цени виж, ако преминеш извън, ще създам интертемпорал, обаче, все още терминален при нас интерес, просто трябва да го обърнеш към загуба. Относителните цени, подравнени в стокови термини, за да съвпадат. Имаха една и съща лихва, за да няма интертемпорални арбитражи.

Комерсиален. Ще ти хареса, ще ти хареса, ще ти хареса майка ти. Да. Наистина. Затова сме готини. Това е в материала на инверсията. Интересно. Писмата обикновено конкретизират капитал. По-голямата част от него. Ще продължим. Хайде. Да продължим. Инверсията, и от друга страна, основно “animal spirits”.

Имам по-груби версии, но не бих могъл да го направя като държавен глава. Следователно, сега на пазара на стоки става определяне, не лихвения процент, а определяне на дохода.

И сега, с този доход, се определя търсенето на труд, което в лицето на предложение за работа определя заплатата. И има няколко проблема, защото липсва определяне на ценовото ниво, ако липсва определяне на лихвения процент. Така че решава да определи, по абсолютно налудничав начин, да определи лихвения процент на паричния пазар.

Казвам, което е лудост, защото лихвеният процент съществува не защото има пари, а защото има време.

Така че той разруши всичко там. И освен това му трябваше, имам предвид, как ще има лихвен процент в периодичен модел? Разберете, че няма смисъл, няма смисъл. Лихвеният процент е съществено интертемпорално въпрос. Следователно, очевидно, той нямаше теория за капитала или нещо такова.

И тогава, какво направи? Определи, че ценовото ниво на икономиката е надбавка върху заплатите. Това е всичко.

Имам предвид, той разруши цялата теория за стойността. Очевидно, може ли такъв чудовищен модел да работи? Не. И тогава, когато стана очевидно, че Кейнсианската теория не работи, когато започна да се проявява ясно с ускорението на инфлацията, тогава какво се случи? Спряха, казвайки, хайде да се върнем към основите. Но тъй като Австрийската школа беше победена в този исторически контекст, те решиха да се върнат към линията на Валрас. Те се облегнаха на работата на Абрахам Валд, млад математик, който през 1920-те направи демонстрация за съществуването и баланса без фиксирани теореми на точките.

Истински гений.

И с появата на теоремите за фиксирана точка на Брауер през 1956 и тази на Какутани през 1957, първата за функции и втората с кореспонденция, започнахме да работим върху анализа на общия баланс. И в общия баланс, основно, какво изучаваме? Ако балансът съществува, да, уникален.

С други думи, с промените в търсенето спрямо цените, преките ефекти надвишават кръстосаните, матрицата е отрицателно определена и следователно балансът е стабилен. Тоест, с което решава проблема, че балансът съществува, е уникален и е стабилен. Досега нямаме проблем, защото континуитетът, или в случай че работим с функции, или полу-континуитетът нагоре, че работим с кореспонденции, за вашето внимание.

Пожелавам ви страхотен ден.

Можем да го осигурим без нужда да имаме тези проблеми по отношение на това, което ни трябва по отношение на съществуването. И тогава къде се появява проблемът? Проблемът се появява, когато искаме да включим оптимума на Парето. Тоест, когато освен този баланс, който сега знаем, че съществува, който е уникален и стабилен, искаме да добавим свойства по отношение на благосъстоянието.

Когато поставим този проблем по отношение на благосъстоянието, искаме да включим оптимума на Парето.

Как работи? Идеята е, че ако всеки, ръководен от своя собствен интерес, наречен максимизиране на тяхната полезност, води до максимално общо благосъстояние, това, което бихме искали, е всички агенти да максимизират. И когато го поставим по отношение на потребителя, това не е проблем. И сега, къде се появява проблемът?

Но ако го намерят на граница, това би означавало, че те остават с цялата икономика. Така че когато гледат и има няколко компании, това означава, че не е проблем. И когато имаше един единствен агент в икономиката, кога това се случи? В комунизма, и вече знаем, че беше провал, защото не можеше да изчисли цените.

Следователно, не работи.

В книгата, нито една. И компания 4B е подписана, да. Имам предвид, вярвате ли, че функцията на предприемача е само да реши Лагранжев? Боже, би било доста лесно работата на предприемача. И това, Боже, беше изгубено тук. И това прави, че не можем да вярваме.

Считате ли, че е проблем? Обичам го. Имам предвид, не създавайте изречение. Да, проблем. Аз казах, знам, че каза, знаеш, че е време. Ще използвам лоши конструкции. Математически, добре. Не, това е секуларно оцветено. И той е константен ученик или маргинален.

Те създават изречение. И ако. Вярваш ли. И се страхува. С реалността. И се страхува с модела. Те обичат пазара. Да. Така че вярвам. Обичам интервенцията. И количеството. Вярвам.

Ще убием нарастващите възвращаемости. И когато убиваме нарастващите възвращаемости, тъй като убиваме генерирането на ползи, ще убием стимулите за иновации. И ако убием стимулите за иновации, повече няма да растем. Следователно, предлагам, защото нямам време повече, активно да прочетете работа на Мъри Нютън Ротбард, изобретателят на анархо капитализма, която се нарича “Монопол и конкуренция”, която е в един чудесен том, който също препоръчвам да прочетете, трите тома, които се наричат “Човекът, икономиката и държавата”. Третият том се нарича “Сила и пазар”, но е част от същата работа, която е когато Ротбард става анархо капиталист, за да видите, защото това ще ви отвори очите, и е че монополите не са лоши.

Ако имам десет компании и една създава продукт, да кажем, мобилен телефон,

И тогава не е добре, но какво ще правите с тези пари, които печелите? Какво ме интересува? Ако го спестите, то става инвестиция някъде другаде. Ако го реинвестирате, вашата компания расте повече, ще ми дадете още по-добри мобилни телефони, и ще плащате по-високи заплати, и ще спестявам повече пари, и ще правя много други неща.

Фантастично! Имам предвид, какъв е проблемът? Или, или другото, виж, този човек е толкова лош, толкова злодей, че знаеш ли какво прави? Всички пари, които печели, ги заравя в земята, ги заравя. Не знам.

0 0 гласове
Article Rating
Subscribe
Notify of

0 Коментари
0
Какво мислиш ти, моля напишиx