През 2024 г. терминът „Brain rot“ (буквално „мозъчно разложение“) бе обявен за дума на годината от Oxford University Press след публично гласуване, в което участваха над 37 000 души. Издателството дава определение на израза като „предполагаемо влошаване на психическото или интелектуалното състояние на човека, особено разглеждано като резултат от прекомерната консумация на материали (особено онлайн съдържание), считани за тривиални или нестимулиращи“. Езиковите експерти от Оксфорд подчертават, че нараства обществената тревожност около въздействието на прекомерното потребление на нискокачествено онлайн съдържание, особено в социалните мрежи. Според тях терминът „Brain rot“ обобщава тези опасения и е свидетелство за нарастващия обществен дебат относно влиянието на дигиталните навици върху когнитивното здраве. Според материал на вестник El País, употребата на този термин се е увеличила с 230% между 2023 и 2024 година. Това рязко нарастване отразява засиленото внимание към темата, както и разпространението ѝ сред различни демографски групи.
През последното десетилетие редица научни изследвания подчертават потенциално вредните последици от прекомерната употреба на дигитални медии и нискокачествено съдържание. В обхвата на тези изследвания попадат сензационни новини, конспиративни теории и развлекателно съдържание с минимална когнитивна стойност – най-често свързвано с платформите TikTok, Instagram и Facebook. Учените алармират, че подобна прекомерна консумация може да окаже дълбоко влияние върху функционирането на мозъка. Проучвания от реномирани институции като Harvard Medical School, Oxford University и King’s College London разкриват, че интензивното използване на социални мрежи е свързано с намаляване на сивото вещество в мозъка, скъсяване на продължителността на вниманието, отслабване на паметта и нарушения в основните когнитивни функции. Изследване от 2023 г. потвърждава, че интернет зависимостта предизвиква структурни промени в мозъка, които оказват влияние върху поведението и способността за вземане на решения.
Научни изследвания за влиянието на дигиталното съдържание върху мозъка
Михаел Мошел, изследовател от Университета МаКуори, посочва, че компулсивната консумация на съдържание – известна като „doomscrolling“ – се възползва от естествената склонност на мозъка да търси нова информация, особено когато тя носи потенциална вреда или тревожност. Той обяснява, че това поведение се задейства от еволюционна необходимост, но в контекста на дигиталните технологии води до претоварване на когнитивната система. Още през 2005 г., в изследване на Лондонския университет, е установено, че участници, които ежедневно използват електронна поща и мобилни телефони, показват средно понижение на IQ с 10 точки – при това преди възхода на платформи като Twitter, Instagram reels и TikTok, както и преди масовото навлизане на push известията.

Последните проучвания демонстрират връзка между прекомерната интернет употреба и намаляването на сивото вещество в префронталните области на мозъка – регионите, отговорни за решаването на проблеми, емоционалната регулация, паметта и контрола на импулсите. Анализът на Мошел и неговите колеги, обхващащ десетки неврологични изследвания, потвърждава, че прекомерната употреба на интернет е свързана с намаляване на обема на сивото вещество в мозъчните региони, участващи в обработката на възнаграждения, контрола на импулсите и вземането на решения. В публикация в списание Nature от ноември 2023 г. се отбелязва, че хората с по-лошо психично здраве са по-склонни да се ангажират с нискокачествено съдържание, което допълнително влошава техните симптоми. Този порочен кръг на зависимост от съдържание с ниска когнитивна стойност представлява сериозна заплаха за психичното и когнитивното здраве на широк кръг потребители.
Препоръки за предотвратяване на “Brain rot” и doomscrolling
За да се избегне „капанът на doomscrolling-а“, експертите препоръчват разпознаване на проблема и прилагане на съзнателни усилия за ограничаване на времето пред екран. Като основни превантивни мерки се посочват участие в дейности, изискващи физическо присъствие – срещи с приятели или спорт – които „са от решаващо значение за здравето на мозъка и цялостното благосъстояние“, подчертава Мошел. Той акцентира върху това, че видът на консумираното съдържание играе основна роля във формирането на мозъчната анатомия. Според него е важно да се фокусира както върху качеството, така и върху количеството на времето пред екран. Препоръчва се приоритизиране на образователно съдържание, което избягва пристрастяващи функции, както и въвеждането на ясни, подходящи за възрастта ограничения за ежедневното използване на екрани. Мошел също насърчава редовните почивки и подчертава необходимостта от изграждане на здравословни дигитални навици, които да подпомогнат когнитивното и емоционалното благополучие.